опръстенявало

Речник на българския език

1. опръстенявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръстенявало е производна форма на опръстенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опръстенявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръстенявало е производна форма на опръстенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опръстенявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опръстенявало е производна форма на опръстенявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опръстенявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опръстенявало е производна форма на опръстенявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).