опръстенявал

Речник на българския език

1. опръстенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опръстенявал е производна форма на опръстенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опръстенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опръстенявал е производна форма на опръстенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опръстенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

опръстенявал е производна форма на опръстенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опръстенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опръстенявал е производна форма на опръстенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).