опръстенило

Речник на българския език

1. опръстенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опръстенило е производна форма на опръстеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опръстенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опръстенило е производна форма на опръстеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).