опръстенили

Речник на българския език

1. опръстенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опръстенили е производна форма на опръстеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опръстенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опръстенили е производна форма на опръстеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).