опротивяло е

Речник на българския език

1. опротивяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивяло е е производна форма на опротивея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опротивяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивяло е е производна форма на опротивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).