опротивяло

Речник на българския език

1. опротивяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивяло е производна форма на опротивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опротивяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

опротивяло е производна форма на опротивея (мин. деят. св. прич. ср. р.).