опротивяла

Речник на българския език

1. опротивяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опротивяла е производна форма на опротивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опротивяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

опротивяла е производна форма на опротивея (мин. деят. св. прич. ж. р.).