опротивял

Речник на българския език

1. опротивял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опротивял е производна форма на опротивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опротивял — мин. деят. св. прич. м. р.

опротивял е производна форма на опротивея (мин. деят. св. прич. м. р.).