опротивявал е

Речник на българския език

1. опротивявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опротивявал е е производна форма на опротивявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опротивявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опротивявал е е производна форма на опротивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опротивявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опротивявал е е производна форма на опротивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).