опротивявало

Речник на българския език

1. опротивявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивявало е производна форма на опротивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опротивявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивявало е производна форма на опротивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опротивявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опротивявало е производна форма на опротивявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опротивявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опротивявало е производна форма на опротивявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).