опротивя

Речник на българския език

1. опротивя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опротивя е производна форма на опротивея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опротивя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опротивя е производна форма на опротивея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).