опротивели

Речник на българския език

1. опротивели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опротивели е производна форма на опротивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опротивели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опротивели е производна форма на опротивея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).