опротивеело

Речник на българския език

1. опротивеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опротивеело е производна форма на опротивея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опротивеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опротивеело е производна форма на опротивея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).