опротивеели

Речник на българския език

1. опротивеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опротивеели е производна форма на опротивея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опротивеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опротивеели е производна форма на опротивея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).