опростявал си

Речник на българския език

1. опростявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростявал си е производна форма на опростявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опростявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростявал си е производна форма на опростявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опростявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростявал си е производна форма на опростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).