опростявало си

Речник на българския език

1. опростявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростявало си е производна форма на опростявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. опростявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростявало си е производна форма на опростявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. опростявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опростявало си е производна форма на опростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).