опростявала

Речник на българския език

1. опростявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опростявала е производна форма на опростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опростявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опростявала е производна форма на опростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опростявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опростявала е производна форма на опростявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опростявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опростявала е производна форма на опростявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).