опростачило
1.
опростачило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
опростачило
е производна форма
на опростача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
опростачило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
опростачило
е производна форма
на опростача (мин. деят. св. прич. ср. р.).