опростачил

Речник на българския език

1. опростачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростачил е производна форма на опростача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опростачил — мин. деят. св. прич. м. р.

опростачил е производна форма на опростача (мин. деят. св. прич. м. р.).