опростачи

Речник на българския език

1. опростачи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опростачи е производна форма на опростача (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опростачи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опростачи е производна форма на опростача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опростачи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опростачи е производна форма на опростача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опростачи — повелително наклонение, ед. ч.

опростачи е производна форма на опростача (повелително наклонение, ед. ч.).