опростачело
1.
опростачело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
опростачело
е производна форма
на опростача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
опростачело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
опростачело
е производна форма
на опростача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).