опростачели

Речник на българския език

1. опростачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опростачели е производна форма на опростача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опростачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опростачели е производна форма на опростача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).