опростачел

Речник на българския език

1. опростачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростачел е производна форма на опростача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опростачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опростачел е производна форма на опростача (мин. деят. несв. прич. м. р.).