опростачвал си

Речник на българския език

1. опростачвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростачвал си е производна форма на опростачвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опростачвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростачвал си е производна форма на опростачвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опростачвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростачвал си е производна форма на опростачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).