опростачвал е

Речник на българския език

1. опростачвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростачвал е е производна форма на опростачвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опростачвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростачвал е е производна форма на опростачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опростачвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростачвал е е производна форма на опростачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).