опропастяло

Речник на българския език

1. опропастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опропастяло е производна форма на опропастя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опропастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опропастяло е производна форма на опропастя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).