опропастило

Речник на българския език

1. опропастило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опропастило е производна форма на опропастя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опропастило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опропастило е производна форма на опропастя (мин. деят. св. прич. ср. р.).