опреснило

Речник на българския език

1. опреснило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опреснило е производна форма на опресня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опреснило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опреснило е производна форма на опресня (мин. деят. св. прич. ср. р.).