опреснил

Речник на българския език

1. опреснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опреснил е производна форма на опресня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опреснил — мин. деят. св. прич. м. р.

опреснил е производна форма на опресня (мин. деят. св. прич. м. р.).