опрашил е

Речник на българския език

1. опрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опрашил е е производна форма на опраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опрашил е е производна форма на опраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).