опрашило

Речник на българския език

1. опрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опрашило е производна форма на опраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опрашило е производна форма на опраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).