опрало

Речник на българския език

1. опрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опрало е производна форма на опера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опрало е производна форма на опера (мин. деят. св. прич. ср. р.).