опразвал

Речник на българския език

1. опразвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опразвал е производна форма на опразвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опразвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опразвал е производна форма на опразвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опразвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опразвал е производна форма на опразвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опразвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опразвал е производна форма на опразвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).