оправяло

Речник на българския език

1. оправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправяло е производна форма на оправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправяло е производна форма на оправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оправяло е производна форма на оправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оправяло е производна форма на оправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).