оправял

Речник на българския език

1. оправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправял е производна форма на оправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправял е производна форма на оправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оправял — мин. деят. св. прич. м. р.

оправял е производна форма на оправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оправял е производна форма на оправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).