оправомощяло е

Речник на българския език

1. оправомощяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощяло е е производна форма на оправомощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).