оправомощяло

Речник на българския език

1. оправомощяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощяло е производна форма на оправомощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оправомощяло е производна форма на оправомощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).