оправомощял

Речник на българския език

1. оправомощял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправомощял е производна форма на оправомощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправомощял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оправомощял е производна форма на оправомощя (мин. деят. несв. прич. м. р.).