оправомощило си

Речник на българския език

1. оправомощило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оправомощило си е производна форма на оправомощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оправомощило си е производна форма на оправомощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).