оправомощило е

Речник на българския език

1. оправомощило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощило е е производна форма на оправомощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощило е е производна форма на оправомощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).