оправомощило

Речник на българския език

1. оправомощило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощило е производна форма на оправомощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оправомощило е производна форма на оправомощя (мин. деят. св. прич. ср. р.).