1. оправомощил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оправомощил е производна форма на оправомощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. оправомощил — мин. деят. св. прич. м. р.
оправомощил е производна форма на оправомощя (мин. деят. св. прич. м. р.).