оправомощеше

Речник на българския език

1. оправомощеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

оправомощеше е производна форма на оправомощя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оправомощеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

оправомощеше е производна форма на оправомощя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).