оправомощели

Речник на българския език

1. оправомощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оправомощели е производна форма на оправомощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оправомощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оправомощели е производна форма на оправомощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).