оправомощавал съм

Речник на българския език

1. оправомощавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал съм е производна форма на оправомощавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оправомощавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал съм е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. оправомощавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал съм е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).