оправомощавал си

Речник на българския език

1. оправомощавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал си е производна форма на оправомощавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оправомощавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал си е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оправомощавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал си е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).