оправомощавал е

Речник на българския език

1. оправомощавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал е е производна форма на оправомощавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправомощавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал е е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оправомощавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправомощавал е е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).