оправомощавало съм

Речник на българския език

1. оправомощавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оправомощавало съм е производна форма на оправомощавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оправомощавало съм е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. оправомощавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оправомощавало съм е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).