оправомощавало

Речник на българския език

1. оправомощавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощавало е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправомощавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправомощавало е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оправомощавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оправомощавало е производна форма на оправомощавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оправомощавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оправомощавало е производна форма на оправомощавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).