оправомощавала

Речник на българския език

1. оправомощавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оправомощавала е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оправомощавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оправомощавала е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оправомощавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оправомощавала е производна форма на оправомощавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оправомощавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оправомощавала е производна форма на оправомощавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).